Текст, съдържание и форма
(статията е публикувана в брой 176 на списание .net)
Борил Караиванов е дизайн директор на BSH ( www.bsh.bg )
Добрият дизайн е пълноценно взаимодействие между съдържание и форма. Основната задача на уеб дизайна е да намери ефективни интерактивни форми за различно по характер съдържание. Въпреки че уеб медията комуникира посредством графика, аудио и видео, текстът си остава един от основните носители на информация. Ето някои често срещани грешки в текстовото съдържание, които лесно могат да бъдат избегнати.
ГЛАВНАТА ГРЕШКА
Много често се среща използването на главни букви за ПОДЧЕРТАВАНЕ на думи в текст или за ОТДЕЛЯНЕ на заглавие от съдържание. Това явление е следствие от използването на пишещата машина и може да бъде открито в почти всички юридически документи. Такава практика е погрешна, тъй като се е наложила вследствие на технически ограничения. Проблемите тук са няколко:
- ГЛАВНИТЕ БУКВИ СА ПО-НЕЧЕТИВНИ В СРАВНЕНИЕ С РЕДОВНИТЕ И ИЗПОЛЗВАНЕТО ИМ КАТО АКЦЕНТ ВЪРХУ ЗАГЛАВИЯ Е С ОБРАТЕН ЕФЕКТ.
- Страници с множество заглавия често съдържат текстове с различни заглавни букви и това създава объркване.
- АКЦЕНТИРАНЕТО на отделни думи в текста с ГЛАВНИ БУКВИ пречи на доброто представяне на информацията, като създава излишен ГРАФИЧЕН ШУМ.
Разбира се, съществуват и ситуации, в които използването на главни букви е наложително. Пример за това е изписването на специфични термини, като файлови формати и съкращения (PDF, CD-R, HTML и др.). Книжната типография от столетия има решение за такива случаи – за тази цел са създадени специални буквени начертания, наречени капителки. Модулът за шрифтове на новия стандарт CSS3 предлага такова решение и за уеб. Ето две основни препоръки за грамотно акцентиране на текст в екранната типография:
- Вместо да използвате главни букви за заглавия, може да ги отделите от основния текст чрез разлика в големината или начертанието на шрифта.
- Когато искате да наблегнете върху термин, дума или абзац в основния текст, използвайте курсив.
Хипертекст и интерактивност
Главната особеност на уеб съдържанието е интерактивността посредством хипертекст. От самото си създаване хиперлинкът графично се обозначава, като се подчертава с непрекъсната линия. Като допълнение е оцветен в синьо (или виолетово за препратките, които вече са посетени). Днес цветът на препратката зависи много повече от общата цветова гама на сайта, в който се използва, отколкото от стандартите.
Обозначаването на препратка само с цвят и без подчертаване може да създаде сериозни проблеми за хората със зрителни увреждания. Тази практика се налага постепенно от големите портали и новинарски сайтове, които се стремят да намалят шума около списъците със заглавия за читателите с нормално зрение.
Друга грешка е да се обозначава интерактивност чрез курсивните и получерни начертания. Това обърква читателя на уеб сайтове и печатни издания, защото в печата употребата на начертания следва различни от интернет дългогодишни традиции.
Много дизайнери се опитват да наложат различни от стандарта графични решения за обозначаване на хиперлинк. Не правете това – често води до проблеми, тъй като се използват елементи, характерни за други специфични употреби на текст. Моят съвет е: придържайте се към стандартното обозначаване на препратки посредством подчертаване с непрекъсната линия. Указвайте по възможност три състояния на интерактивност: непосетен хиперлинк, състояние на фокус при посочване с мишка и вече посетена страница.
Машиналност и човечност
Една от най-досадните грешки при създаването на текст за уеб е предлагането на механични решения. Често може да се наблюдава повтаряне на препратки в различни места от текста, водещи към едно и също последващо съдържание. Тази практика, въпреки че е продиктувана от добри намерения, предизвиква раздразнение след поредното презареждане на добре познатата следваща страница. Използването на термини от типа “повече“ или многоточия след определен брой знаци са нагледен пример за “машиналност“. Такива елементи не носят съдържание, обикновено се повтарят многократно в страницата и създават излишен “графичен шум“, като по никакъв начин не подпомагат открояването на отделните заглавия.
Решение за повечето грешки от този характер е в “човешкото“ отношение към текста.
По-важно е текстовото съдържание и след това идва ред на препратките, без да се прекалява с тях. Избягвайте употребата на паразитни хиперлинкове като “тук“ и “повече“. Поставяйте се на мястото на читателя и се отнасяйте критично към начина, по-който сте поднесли информацията.
