Малки, мръсни уеб дизайнерски тайни
(статията е публикувана в брой 184 на списание .net)
“Ако някой каже, че не го е правил – или лъже, или не знае какво е изпуснал”
Георги Линков
Както повечето занаяти, така и уеб дизайнът има своите тайни, за които никой не обича да говори, но всеки използва. Кои са те и наистина ли миришат толкова лошо?
Copycat
Всеки дизайнер копира в някой момент от своето развитие. Малко или повече. Ако някой каже, че не го е правил – или лъже, или не знае какво е изпуснал. Обмисленото заимстване на елементи е в основата на ефективното учене и създаването на еталони за подражание. Колкото и на всеки от нас да му се иска са бъде откривател на топлата вода, в края на деня почти винаги се оказва, че някой друг я е изнамерил преди него. Номерът при позоваването на готови идеи и добри практики е това да не се случва механично и извън контекста на конкретния проект. Само тогава е възможно използваният модел да се превърне в отправна точка за графично решение със собствен характер и творческа ценност. А не в безконечно плагиатство.
Уеб дизайнът не е изкуство
Уеб дизайнът не е изкуство. Доста крайно, но относително вярно твърдение. Постмодерният човек е свикнал да асоциира думата “изкуство” предимно с естетически преживявания. Уеб дизайнът от своя страна е обречен най-вече да работи, с което се приближава до приложните изкуства. Истински уникалното при него обаче е, че той има един от най-кратките жизнени цикли от всички познати до момента форми на творческо действие. Дори театърът и танцът – смятани за крайно мимолетни, оставят по-значим културен и визуален артефакт от версия 1.078 на някой си уеб сайт. В този факт могат да бъдат намерени две неща. Аз лично намирам нескончаемо предизвикателство за развитие и провокация. Други обаче виждат нерадостна творческа неудовлетвореност. Въпрос на гледна точка и желание за непрестанно действие.
Скорост vs качество
В любимите ми филмчета за мегаструктури по кабелната винаги има брутални срокове, които всеки момент ще са брутално просрочени и брутално притискат екипа, който е съставен от брутални професионалисти. Те чакат напрегнато поредния закъсняващ бетоновоз за завършването на най-критична секция от най-дългия мост, който се намира над най-широкия проток на най-ветровитото място на планетата. Междувременно метеоролозите съобщават, че някъде от североизток в следващите 24 часа идват торнадо, цунами, айсберг и леееко земетресение. Накрая обаче, наш’те хора свършват работата почти в срок и преди бурята, а по моста тръгват денонощно осем платна, един пътнически и два товарни влака. Диктор зад кадъра съобщава, че на всичко отгоре мостът е с турбо иновационен инженерен дизайн, използващ два пъти по-малко материал от конкурентния проект и същевременно е три пъти по-здрав от всичко правено досега в историята на мостовете. “Колеги” – мисля си аз, хрупайки фъстъци и гледайки телевизия. Та така – една от най-мръсните тайни в уеб дизайна е, че ако не действаш бързо, концентрирано и... бързо, те хваща цунамито от североизток. Колкото и прекрасен мост да строиш.
Креативност vs логика
Креативността в днешно време е издигната в нещо като окултно учение, на което всички се кланят, без съвсем да е ясно защо тя е толкова необходима. Голяма част от съвременните сайтове се нуждаят не от тенденциозна креативност, а от чиста, старомодна, проверена логика. Дизайнерската намеса в дадено функционално пространство не трябва да бъде самоцелна. Изключително важно е тя да бъде подчинена на вътрешни правила, които стриктно вземат предвид целите, аудиторията и предназначението на сайта. Често погрешно се смята, че логиката е враг на творчеството. Напротив. Дори в изящните изкуства именно тя е организационният компонент, който дава различните методи за разчитане и служи за ориентир в пластовата символика на изображението. Колкото и креативен и иновативен да бъде даден уеб сайт, той трябва да борави с познати и не на последно място консистентни логически постановки. Само така той може пълноценно да се чете и използва от потребителите. Логиката не убива креативността. И обратно. Прост, но често пренебрегван факт.
Неблагодарност
Уеб дизайнът е неблагодарен. Вижда се за кратко, живее относително малко и има огромна конкуренция от няколкостотин милиона други уеб сайта, на които зрителят може да прескочи с едно щракване. Освен това често потребителят не може да оцени вложения в продукта труд. Именно тази неблагодарност обаче го прави едно от най-интересните визуални занимания днес. Да успееш да задържиш човек в сайта си, да предизвикаш емоции в него и да го накараш да запомни мястото, където е бил, и да свърши ефективно това, за което е дошъл, е предизвикателство, непознато за другите приложни изкуства в този му мащаб.
Това бяха някои от малките тайни на уеб дизайна. Всъщност те май нито са толкова мръсни, нито са толкова тайни. Просто често не ни се говори много-много за тях, защото като че ли изричането им ще омаловажи труда ни. А това не се случва. Напротив, кара ни да го разбираме съвсем мъничко по-добре. Надявам се.
Георги Линков работи като творчески директор в "Маг Студио" (www.magstudio.bg). Занимава се с уеб и интеракшън дизайн вече десетина години. Обича хубавите сайтове, хубавата музика и хубавата бира.
Коментари
RSS на коментарите по тази тема.